Проблемът с повишаване на ефективността на огневото поразяване е един от най-важните моменти от създаването и масовото използване на огнестрелното оръжие. С това са се занимавали както отделни личности, така и цели колективи от учени и изобретатели.

    През 40-те години на миналия век за повишаване на вероятността за поразяване на въздушни цели са разработени радиовзриватели (РВ) за боеприпасите на зенитната артилерия. За разлика от контактните взриватели РВ осигуряват взривяването на бойната част не при пряко попадение в целта, а на около 10 метра от нея, разстояние при което ефективността на поразяването е най-висока.

    По късно, за повишаване на ефективността на стрелбата по наземни цели, радиовзриватели са започнали да се монтират на артилерийски снаряди за полевата артилерия – оръдия, гаубици и минохвъргачки.

    Особено широко използване РВ получават в армиите на различни страни по света след втората световна война, когато са разработени стотици различни типове. Те започнали да се използват заедно с контактните (ударни) и дистанционните (временни) взриватели за осигуряване на взривяване на артилерийските снаряди и мини от различен калибър на оптимална височина.

    Така например, при взривяване на артилерийски боеприпас на височина от 3 до 15 метра, за сметка на оптималното разпределение на поразяващите елементи на бойната част, общата ефективност на стрелбата, в зависимост от калибъра на снаряда (мината), се повишава с 10 и повече пъти.

    Освен това, при използване на снаряди и мини с РВ съществено се намаляват разходите на боеприпаси и времето за изпълнение на бойните задачи.

    В момента РВ разработват и произвеждат повече от 20 фирми в САЩ, Франция, Германия, Израел, Русия и други страни, като годишният обем превишава 5 млн. eкземляра.

    Най-много РВ се използват при снарядите на полевата (калибър 75-203 мм – М732, М596, М131, НИНА, М873, Ester, ДМ-34 и др.) и морската (калибър 35-152 мм –NINA, TB40, FB371, ASTRID, EMMA и др.) артилерия, мините (калибър 51-160 мм – FU-RA, NVT-24, Ester, NINA и др.) и НУРС (калибър 70-127 мм – M429, M21, FB395, RPF34, Merlin и др.)

    Днес, във връзка с широкото използване на боеприпаси с РВ, задачата за ефективното им противодействие, с цел осигуряване бойните действия на сухопътните войски, стана една от най-актуалните. Както са показали теоретическите и практическите изследвания, тя може да бъде решена с помощта на наземни станции за смущения от типа на СПР-1 и СПР-2. 

 Станция за смущаване на радиовзриватели СПР-1

     Както е показал опита от тяхното използване, те осигуряват достатъчно надеждно прикритие на най-важните войскови групировки и обекти от поразяването с такива боеприпаси.

    Непосредствени обекти за борба на тези станции се явяват радиовзривателите, работата на които се основава на ефекта на Доплер. Целта им е да взривят снарядите снабдени с радиовзриватели на разстояние (80-100м) безопасно за войските.

Назначение и състав на СПР - 2

    Наземната станция за смущения СПР - 2 е предназначена за защита на живата сила и бойната техника от огъня на артилерийските снаряди и мини на противника чрез създаване на активни смущения в радиовзривателите(РВ) на тези боеприпаси с цел тяхното преждевременно взривяване на безопасна височина или блокиране (преминаване на ударно действие).

    Обекти за радиоелектронно подавяне на станциите СПР - 2 се явяват едночестотните РВ с непрекъснато излъчване на сондиращ сигнал, в това число и със специални канали за защита от смущения.

В състава на станцията влиза следната апаратура:

        - антенно устройство с електромеханичен механизъм за вдигане и въртене по азимут, филтри и антенни превключватели;

        - приемно устройство;

        - предавателно устройство;

        - устройство за управление и регистрация;

        - пулт за дистанционно управление (ПДУ);

         - разпределителен щит;

         - датчици на опорните сигнали;

         - източници за вторично електрозахранване;

         - източници за първично електрозахранване;

         - еквивалентна антена.

    Станцията СПР - 2 е комплектована с радиостанция Р - 123 М, телефонен  апарат ТА - 57, макара с телефонен кабел П -274 М, войскови прибор за химическо разузнаване (ВПХР), рентгенометър ДП - 3 Б, комплект за специална обработка  ДК - 4 КБ.

    Апаратурата на станцията е разположена в кабината и десантното отделение на бронетранспортьора БТР - 70.

    Корпуса на БТР е закрит, херметизиран, снабден с филтровентилационна установка.

   В отделението за управление са разположени органите за управление на бронетранспортьора, прибори за наблюдение, ПДУ на станцията и агрегата АБ - 4, радиостанция Р - 123 М с блок за захранване, разпределителната кутия КР - 3, дозиметричен прибор  ДП - ЗБ, телефонен апарат ТА - 57.

   В десантното отделение, изолирано от двигателното отделение с газо-непроницаема и термоизолираща преграда, на специални рамки са разположени блоковете на станцията, сандъци със ЗИП, чанти с документация, макара ТК -2 с телефонен кабел П - 274 М.

   На покрива на бронетранспортьора са разположени мачтата на антенното устройство, генератора АБ – 4, вентилатори и въздухопроводи за охлаждане на станцията, система за самоизвличане на БТР, сандък със ЗИП-0 за захранващия агрегат, буксирно въже, лопата, трион и лом.

Основни тактико-технически характеристики:

           - чувствителност на приемните устройства на станцията не по-малко от: 

           - ми­нус 90 дБ/Вт - в диапазона литер А;

           - минус 95 дБ/Вт - в диапазо­на литер Б; 

           - минус 105 дБ/Вт - в диапазона литер В.

    Импулсна мощност на изходния сигнал не по-малко от 25 вата.

    Диапазон на работните честоти от 95 до 420 МГц.

    Вид на смущенията – отговарящи амплитудно-модулирани квазинепрекъснати.

    Ъгъл на въртене на антенната система  - 170 градуса. Ширина на диаграмата на насоченост на антената при 50% от мощност: в хоризонтална плоскост – 46-70 градуса; във вертикална плоскост -13-70 градуса.

    Време на непрекъсната работа на станцията ( от него не по-малко от 2 часа на излъчване) – 6 часа.

    Електрозахранването е автономно и се осъществява от агрегат  АБ-4. Потреблението не превишава 4 кВт. Резервно захранване – от бордовата мрежа на БТР-70.

    Тегло на станцията – не повече от 11845 кг. .

    Габарити на станцията:

       - в походно положение - 7535 х 2800 х 3150 мм;

        - в работно положение - 7535 х 2800 х 4785 мм.

Бойни възможности на станцията

    Площ на зоната, прикривана от станцията при водене на огън от противника:

         - не по-малко от 50-60 хектара - при използване само на артилерийски снаряди с РВ;

         - не по-малко от 25 хектара - при едновременно използване на артилерийски снаряди и мини с РВ.

    Станцията осигурява: автоматичен обзор на честотния диапазон, откриване на сигналите, формиране на смущения и излъчването им; забрана за излъчване на смущения в различни части от диапазона; работа в режим на разузнаване (без излъчване на смущения); изобразяване на информация за забранените канали и каналите, по които се приемат сигналите в режим на разузнаване.

    Станцията може да се транспортира по шосе, почвени пътища или по вода. Запаса от гориво осигурява: по шосе – не по-малко от 400 км; с допълнителни резервоари – не по-малко от 600 км; по почвени пътища съответно не по-малко от 250/375 км; във вода с допълнителни резервоари – до 12 часа.

    Преодоляване на препятствия – 30 градуса; крен – 25 градуса; ров с ширина не повече от 2 метра.

    Максимален радиус на завиване на суша – 12,6 метра, във вода при скорост 6-7 км/ч – 9 – 10 метра.

    Станцията позволява да се изпълняват бойни задачи по всяко време на годината и нощта при температури от -50 до +50 граду­са, влажност на въздуха до 98% и скорост на вятъра не повече от 30 м/сек.

Принцип на действие

     Станцията за смущения СПР-2 осигурява автоматично търсене и откриване на излъчвания от РВ на артилерийски снаряди и мини, приемане, разпознаване на сигнала, запомняне, възпроизвеждане на честотата на приетите сигнали и излъчване на смущения в сектора за подавяните радиовзриватели.

    В станцията е заложен принципа за определяне и възпроизвеждане на честотата на РВ с помощта на многоканален суперхетеродинен приемник с последователен обзор и двойно преобразуване на честотата на приемания сигнал.

    Станцията има трилитерно изпълнение. Всеки литер е изпълнен по еднотипна функционална схема и покрива определен диапазон на работните честоти. Обобщената функционална схема е показана на следната схема.

     Приетият от станцията сигнал през лентовият филтър и антенния превключвател попадат в първото стъпало за преобразуване на честотата, където се осъществява определяне на  честотата с точност до половината от лентата на пропускане на първата степен и преобразуването и в първа междинна честота МЧ1.

    От първото стъпало  на преобразуване на честотата сигнала МЧ1 постъпва на входа на второто стъпало за преобразуване, където се преобразува в сигнал с междинна честота МЧ2. Честотата МЧ2 се определя с точност до половината от лентата на пропускане на второто стъпало. След това по пътя на обратното преобразуване с помощта на  хетеродина на второто стъпало се повишава до МЧ1 и сигнала се подава на входа на устройството за запаметяване.

    Сигнала от входа за запаметяване на честотата на приетия сигнал чрез устройството за изключване на задействане на съседните канали постъпва на устройството за възстановяване на честотата, преобразува се в нея с помощта на хетеродина от първото стъпало в сигнал, съответстващ по честота на сигнала, приет по време на работа на станцията в режим на приемане, усилва се, модулира се по амплитуда и чрез антенният превключвател и лентовия филтър постъпва в антенното устройство и се излъчва в пространството.

    Времето за приемане, определяне и запомняне на честотата е  42 мксек, времето за излъчване на смущения - 3 мсек. Указаните периоди на приемане и излъчване се повтарят или до изчезване на приеман сигнал в съответния канал, ако времето на изчезване не превишава 32 мсек, или след 32 мсек. незави­симо от това, има ли сигнал в канала или няма. Блока за управление превежда станцията в режим на търсене на честотните канали.

    Във всеки литер алгоритъма на работа е един и същ.

Способи за управление на станцията

    В зависимост от тактическата обстановка и наличието на средства за управление се използват следните способи за управление на станцията за смущения:

        - централизирано управление от ПУ на взвода за смущение на РВ;

        - автономно управление ( по команда и разпореждане на командира на прикриваемият обект).

    При централизираното управление от ПУ на взвода се предават следните команди и разпореждания: време за готовност на станцията за бойна работа; време за включване на станцията; продължителност на бойната работа, номерата на каналите, в които се забраняват смущенията, мерки по спазване на електромагнитната съвместимост със собствените РЕС;

    Приетите от началника на станцията команди и разпореждания се записват в апаратния дневник.

    Автономнното управление се използва при самостоятелно изпълнение на бойна задача от отделна станция за смущения.

    Обикновено станцията влиза в подчинение на командира на прикриваемият обект и екипажа изпълнява неговите команди и разпореждания като:

         - готовност на станцията за бойна работа;

         - сектор на възможният налет на противниковата артилерия;

         - време за включване на станцията и продължителност на бойната работа.

    Както при централизираното, така и при автономното управление станцията за смущения работи в автоматически режим. Програмата за работа се задава от устройството за управление.

    Независимо от способа за управление на станцията за смущения има следните видове работа:

         - "БР" (бойна работа);

         - "КР" (контролна работа);

         - "Р" (разузнаване);

         -  "КГ (контрол);

         -  "К2" (контрол 2).

    Вида на работа "БР" се използва при работа на станцията за подавяне на РВ;

         "КР" - при проверка на работоспособността на станцията в режим на излъчване;

          "Р" - при анализ на радиотехническата обстановка в зоната на работа на станцията (без излъчване на смущения);

          "КГ и "К2" - при контрол на функционирането на станцията с помощта на вградената система за полуавтоматичен контрол.

 Бойно използване

     Позицията за развръщане на станцията за смущения се избира с отчитане на общия боен ред на прикривания обект и назначения за станцията работен сектор.

    Избраната позиция трябва да осигурява: максимална зона за подавяне на РВ (прикриване на обекта); електромагнитна съвместимост с РЕС на прикривания обект, съседните станции за смущения и РЕС на войсковата групировка; защита от техническите средства за разузнаване на противника; устойчива свръзка с ПУ на взвода за радиосмущения на РВ; възможност за маскировка и наличие на възможност за инженерно оборудване на позицията, наличие и състояние на пътищата и източници за водоснабдяване;  техническа експлоатация и живучест на станцията в условия на използване на ОМП. Предварителния избор на позицията става по карта, а при наличие на време се уточнява при рекогносцировка. Рекогносцировката се провежда от началника на станцията, който уточнява: характера на местността и нейното влияние на бойната работа на станцията, обем и ред на необходимата инженерна работа за оборудване на позицията и нейната маскировка, наличие на пътища и източници за водоснабдяване.

    За осигуряване на максимална зона за прикритие на обекта при масово използване на боеприпаси с РВ позицията трябва да се избира на открито място с добра видимост. Площадката за разполагане трябва да бъде равна (или ъгъл не превишаващ 10 градуса), с радиус 15-20 м.

    За изключване на взаимните радиосмущения станцията СПР-2 и другите РЕС трябва да се разполагат на позиции в строго съответствие с препоръките, изложени в инструкциите за бойното им използване.

    Устройването на свръзката с ПУ на взвода за смущения на РВ и (или) прикривания обект се извършва от началника на станцията съгласно указанията на командира на взвода (командира на прикривания обект).

    Прикриването на войските, бойната техника и други обекти от огъня на противниковите артилерийски снаряди и мини с РВ става, по правило, по обектовия  способ. В някои случаи е възможно и използването на зонален способ за прикритие.

    Способа за прикриване на обекта се избира в зависимост от размерите на обекта, неговата подвижност, разположението му на местността, характера ма местността, уязвимостта на обекта от огъня на противника.

    Обектовия способ се използва за прикриване на отделно разположени обекти, в т.ч. и движещи се, от типа: група за бойно управление на КП на съединение, КП на мотострелкови (танкови) части, огнева позиция на батарея и др.

    Зоналния способ се използва са прикриване на даден район, над който се създава непрекъснато поле от смущения, ефективно действащи на РВ при обстрел от всички направления. Зоналния способ за прикритие има ограничено използване, понеже е необходимо значително количество станции за създаване на непрекъснато поле от смущения.

    Прикриването на движещи обекти с помощта на СПР - 2 е възможно само при обектов способ.

    При определяне на станциите за смущения за прикритие предпочитание трябва да се дава на обекти, разположени на позиции, не оборудвани (слабо оборудвани) в инженерно отношение.

  Основни характеристики на типовите обекти за прикритие от станцията за смущения СПР-2

Площа на прикритие зависи от мястото на разполагане на станцията спрямо обекта, направлението на стрелба, ъглите на падане на боеприпасите с РВ и за станцията СПР - 2 е не по-малко от 25 хектара.