|
Развитието на електронната техника в най-ново време и усъвършенстването на формите и способите за въоръжена борба доведоха не само до преструктуриране на съществуващите войскови формирования, а най-вече до създаването и развитието на нови, съвременни структури за РЕБ, осигуряващи успех в евентуални бойни действия. Изградените с много труд и умения, в рамките на общовойсковите армии, подразделения за РЕБ се утвърдиха като една прекрасна ковачница за високо квалифицирани кадри с теоретични познания и практически опит. Именно те дадоха своите умения и сили за изграждането на роти и взводове за РЕБ в съединенията и частите на армията. Необходимите специалисти, техника и УМБ в достатъчен обем бяха налице. Създадоха се подходящи щатни структури за личен състав, специална техника и въоръжение за всяко ново поделение. Успоредно с това се разработваха нови образци апаратура за РЕБ, предвидена за новите поделения.
В съответствие с изискванията за нуждите на 2 мсд се предвиждаше да се изгради рота за РЕБ (2 рЕРБ) и взвод за РЕБ в един от първоешелонните полкове.
Изпълнението на тази отговорна задача командването постави на ПНЩ по РЕБ на 2 армия полковник Деньо Панчев и ПНЩ по РЕБ на 2 мсд подполковник Дончо Христов. Базата за създаването на рота и взвод за РЕБ като самостоятелни подразделения започна да се създава след получаването на конкретната заповед. Изграждането на същите, мястото за дислокация, осигуряването с всичко необходимо за войскови живот и изпълнение на предстоящите бойни задачи в интерес на дивизията, се обвързваха с плановете за бойна готовност (БГ) и вероятния замисъл за използване при конкретна обстановка.
Детайлното обмисляне на тези и други жизнено важни въпроси се осъществи в тесен кръг между офицери от щаба на дивизията, имащи отношение пряко за изграждането на ротата и взвода за РЕБ. Съставен бе план за работа, с конкретни дейности и срокове за изпълнение, съгласно които всички въпроси, касаещи щабното, техническото или тиловото осигуряване да приключат до началото на новата учебна 1990/91 година.
Основен момент в плана за работа беше определяне на най-подходящото място за живот и работа на новите формирования.
След обмисляне и разработването на няколко варианта от офицерите на 2 мсд, по предложение на подп. Д. Христов се прие ротата за РЕБ да се развърне във войсковия район на мотострелковия полк в гр. Харманли, а взвода за РЕБ във войсковия район на полка в гр. Симеоновград.
Успоредно със създаването на подразделение за РЕБ във 2 мсд, на основание на същата организационно щатна структура се изгради рота за РЕБ в състава на 17 мсд – Хасково.
Устройването на взвода за РЕБ като по-малко подразделение приключи безпроблемно за минимално време. За командир на същия беше назначен лейтенант Лефтеров, офицер от първият випуск на ВНВУ „В. Левски“ - специалност РЕБ.
Основните усилия на командването, техническата служба и тила на дивизията бяха насочени преди всичко за оказване на конкретна помощ в създаването на ротата за РЕБ. Определи се подходяща самостоятелна сграда с необходимите: спално помещение, ротна канцелария, битова стая, гардеробна, учебна зала, клуб, стая за съхранение на оръжието, санитарен възел с умивалня, парк за съхранение на техниката и др. За командир на ротата беше назначен капитан Йордан Малинов, преведен от 2 армейски батальон за радиосмущения (абрс) – гр. Първомай. Същият с голямо желание за работа прие гласуваното му доверие на поверената длъжност и вложи всички сили и умения за създаване на ротата за РЕБ.
Активната работа относно изграждането на новото формирование продължи с неотслабващо темпо и на 17 септември 1990 година се създаде окончателно ротата за РЕБ на 2 мсд като поделение 34130 – гр. Харманли. При така създадените условия, под непосредственото наблюдение на капитан Малинов и помощ от щаба на дивизията се отпуснаха необходимите финансови средства, материали и специалисти за ремонт на помещенията, врати, прозорци, ел. инсталация и др. Дивизионната работилница на свой ред осигури всичко необходимо за опазване на оръжието, съгласно инструкциите за съхранение – заключваща се метална врата, шкафове с аварийно осветление, сигнална система за охрана. Прокара се и линия за свръзка и оповестяване.
При така създадените условия за живот и работа започна щатното окомплектоване с личен състав. За командири на взводове бяха назначени новопроизведени лейтенанти от ВНВУ – специалност РЕБ. Същите бяха посрещнати от командира на поделението, запознати с конкретната обстановка и разпределени на съответните взводни длъжности. Подходящият старшински състав беше назначен след старателно проучване за образователен ценз и технически познания за работа с апаратурата. Отделни длъжности бяха попълнени с личен състав от други поделения и военни училища.
Попълването със срочнослужещ състав се осъществи на две смени – от дивизията на стари войници, а за млади – с постъпване на съответния набор от военните окръжия.
След приемането на личния състав, същия бе запознат с района на ротата, парковата територия, спецификата на режима на работа в поделението и мерките за опазване на тайната. При така положените основи за живот продължи работата за попълване с материални средства, документация и специална техника съгласно щата. Трудностите в ежедневието и положените физически усилия сплотяваха колектива в ежедневната дейност, без да бъдат допуснати увреждания или злополуки с техника и оръжие.
Учебния процес е същността на ежедневната дейност, който има за задача да подготви хората за уверена работа със средствата за РЕБ и ги изгради като истински войни-защитници. Ето защо основните усилия бяха насочени иманно в това направление. Ежедневните занятия се водеха на основание програмата за бойна подготовка, след изготвяне на подробно седмично разписание, отразяващо времето, темата и занятията на съответните КВ и УКВ специалисти. Успоредно със специалната подготовка се наблегна също и на общовойсковите дисциплини – огнева, строева, физическа подготовка, устави, ОМП и др.
Фокус на цялата дейност беше тактико-специалната подготовка, за която се отделяше най-много време, сили и средства. Занятията се провеждаха на местността с щатната материална част при стриктно спазване на мерките за безопасност както при извеждането от парка, движението на средствата по маршрута, така и след развръщане в района, маскировка и включване на апаратурата под непосредственото ръководство на командния състав. Трайни впечатления остави в офицерите от командването показът на бойна дейност от ротата в щаба на дивизията. Това още повече издигна авторитета на поделението като съвременно ново формирование с амбициозен команден състав.
Не малко усилия се вложиха за подобряване условията за живот и работа в поделението с привеждане на ежедневната дейност в съответствие с войсковите изисквания и уставни норми. Крайно необходимо се оказа въвеждането на денонощно дежурство както за командния, така и за войнишкия състав. Оборудва се стая за дежурния по поделение с всичко необходимо – устави, дневници, инструкции и др. Инструктажът на длъжностните лица се извършваше от съответните командири, а застъпването в наряд се осъществяваше след подготовка и развод на назначените лица.
Набавиха се и необходимото количество дневници – образци за отчет на материалните средства, книга за раздаване на оръжието, щатно-длъжностна книга и др. - гарантиращи недопускане разхищението на средства или злоупотреби. Ежедневието в ротата протичаше при точно спазване на разпределението на времето за деня – учебен процес, почистване на оръжието, самоподготовка, вечерна проверка – до сигнал „Отбой“.
Постоянни грижи се полагаха за поддържане на апаратурата за РЕБ в техническа изправност и постоянна бойна готовност. Това беше основно задължение не само в дните, определени за паркови, а и в останалото време. Условията за съхранение в предоставения парков район бяха относително добри, защото нямаше станции, агрегати или каквато и да били друга техника на открито, без охрана или без контролен достъп до същата. Предоставеният ни парков район бе за съхраняване на бронетанкова техника, непретенциозна към атмосферните условия, за разлика от техниката за РЕБ, изискаваща затварящи се осветени и отоплени клетки.
Обслужването и зареждането с ГСМ на автомобилите и агрегатите се осъществяваше в техническия район на полка, а ремонта на специалната част – в радиотехническия сектор на дивизионната работилница от назначен за целта радиомайстор. Не се допускаше прибирането на необслужена, повредена или незаредена техника, независимо от времето на денонощието и атмосферните условия.
Положените неимоверни големи колективни усилия за съхранение на техниката, подобряване на битовите условия, изграждане на твърди войскови умения и преди всичко – овладяване на програмния материал за боравене с материалната част, доведоха до издигане увереността и самочувствието като специалисти по РЕБ. Наложеният ритъм в ежедневната дейност се оказа на високо ниво и даде своя резултат в укрепване на дисциплината и колектива, въпреки трудностите в снабдяването с материални и технически средства. Независимо от всичко, командния състав на ротата работеше самоотвержено, с желание и разбиране за утвърждаване на авторитета като ново поделение в рамките на дивизията.
С всеки изминат ден традициите, придобити в системата за РЕБ се стабилизираха и колектива укрепваше като едно боеготово формирование.
Въпреки постигнатите положителни резултати, за времето на своето кратко съществуване подразделенията за РЕБ - рота и взвод на 2 мсд се изградиха като едни истински надеждни и боеготови подразделения.
В резултат на обединяването на органите за общовойсково разузнавате и РЕБ в БА и наложените щатно-структорни промени на 5 юли 1993 година ротата за РЕБ, позната като поделение 34130 и взвода за РЕБ на 2 мсд бяха разформировани като самостоятелни бойни единици. Наличната техника и част от личния състав бяха приведени в състава на ротата за Р и РТР дислоцирана в Дервиш могила. Командния състав беше преназначен на други длъжности или ппреведен в запаса. Материалните средства и оръжието бяха сдадени на съответните служби, с което се затвори една страница от създаването и съществуването на подразделенията за РЕБ във 2 мсд.
Автор:.о.р. подп. Дончо Христов
04.04.2015 г.
|
