Разглеждат се особеностите в организиране на свръзката по време на бойните действия около Оринската крепост по време на Балканската война 1912/13 г. и някои моменти от възникването на радиоразузнаването и електронното подавяне в Българската армия.
Историята показва, че умението да се води война, а от там и въвеждане на нови прийоми и действия непознати до дадения момент са присъщи не само на големи и модерни армии, а и на по-малки. Това зависи най-вече от интелигентността на командирите и умението на войниците.
Българската армия, нейните командири и бойци са доказвали неведнъж, в нашата многовековна история, че умеят да воюват. Те често са излизали победители не само поради своята многочисленост в даден момент, а и поради умението на командирите да използуват нови по ефективни и непознати за противника начини за водене на войната. Ярък пример в това отношение е битката за Одринската крепост по време на Балканската война. В нея умението на командирите и войниците достига връх, който смайва световните военни специалисти и предизвиква респект и уважение.
В тази разработка искам да акцентирам вниманието върху действията на свързочните подразделения, които освен задачите по осигуряване на свръзката, въвеждат и нови методи за противодействие на противниковите войски - радиоелектронната борба.
Телеграфната дружина се формира на 4 януари 1909г. в София, съгласно Указ - 107. Състои се от щаб, три роти и нестроеви взвод. С височайши указ - 2 от 1 януари 1912г. към нея се формира радиотелеграфно отделение.
Във връзка с мобилизацията на армията от 17 септември 1912г. дружината се развръща по военновременните щатове, мобилизира и участва във войната. Съгласно мобилизационния план тя не участва самостоятелно, а нейните подразделения са предадени към съответните съединения и части.
След демобилизацията на армията на 4 август 1913г. дружината отново се формира в София, като самостоятелна, от кадъра на военновременните подразделения.
Същата на 11 септември 1915г. по случай мобилизацията във връзка с предстоящата война се формира по военновременните щатове, като включва: телеграфен парк за общата главна квартира, три телеграфни парка за трите отделни армии, едно радиотелеграфно отделение за общата главна квартира, по едно радиотелеграфно отделение за 1-ва отделна армия и конната дивизия и една допълваща полурота. На 30 септември 1915г. дружината престава да функционира като отделна част. От същата дата в София се формира допълваща телеграфна рота, която има за задача да обучава и подготвя млади войници за частите на армията.
Дружината се формира отново като самостоятелна на 1 октомври 1918г., след Първата световна война, от кадъра на разформирования телеграфен парк. Състои се от щаб две учебни роти и един нестроеви взвод. Дружината се разформирова на 21 август 1921г.
Мобилизацията на Телеграфната дружина за участието и в Балканската война се обявява с телеграма - 1791 от 17 септември 1912г. от 1 Софийска дивизионна област към 12,00ч. На базата на Параграф 149 на "Наставлението за мобилизацията на армията" от 1910г. и Параграф 7 от "Упътвания по мобилизацията на частите от инженерните войски" се издава заповед - 50(от същата дата, ЦВАФ 1488, оп I, дело 6, стр.233) за формиране на Телеграфната дружина. В нея се описва новите формирования, от кой подразделения се формират и приложени списъци за долните чинове и офицерите явили се при мобилизацията и назначението на командирите (ЦВА - Ф 1488, оп I, дело 6, стр.246-248,270).
Командир на дружината майор Константин Спиридонов Куцаров, роден на 29 юни 1869г. Шумен, завършва ВУ, подпручик 2.08.1891г., поручик 2.08.1894г., капитан 15.11.1900г., майор 1912г., подп. 2.08.1915г., полк. 4.10.1917г. Служил в 1-ва пион. друж., ЖП дружина, командир на телеграфната дружина, уволнен 5.09.1919г.
Формират се 12 полуроти (по една за всяка от деветте пионерни дружини и по една за всяка от трите главни квартири), един телеграфен парк за общата главна квартира, едно радиотелеграфно отделение и една допълваща полурота. Както споменах по горе съгласно мобилизационния план по време на войната 1912-1913г. дружината не се формира като самостоятелна част, тъй като всичките и самостоятелни и домакински формирования са разпределени между войсковите части.
Състава на радиотелеграфното отделение (сведения към 21 септември 1912г.) включва 2 возими радиостанции "Radio Elektrogui" 4 конски сили и личен състав 100 души (45 от мирновременния щат и 55 запасни). От тях:
- офицери - 3;
- техник-чиновник - 1;
- подофицери - 20 (от запаса 15);
- войници - 76 (от запаса 40).
В състава на отделението се включват и 30 коня.
Возимата радиостанция се състои от 3 коли (двуколки) - станционна, машинна и материална. Личния състав ( 1-ва станция - 49, 2-ра - 51) включва:
- 1 офицер (подпоручик);
- 5 подофицери (телеграфисти);
- 1 електроинженер (в случая французин);
- 6 подофицери и редници (машиниери);
- 34 подофицери, ефрейтори, редници - строители, конници и други.
Командир на радиотелеграфното отделение е кап. Иван Николов Бошнаков (роден на 13.02.1912г. стар стил, в Сопот), според личния му подпис на архивна единица ЦВА - Ф 1488, опис VI, ае 3.
Началник на 2-ра радиостанция подпор. Русев (най-вероятно тази в района на Любимец (данните са от дневника на 2-ра р/ст). Конкретната информация за дейността на радиотелеграфното отделение се открива от запазените в ЦВА заповеди, заповедни книги "Реляция за дейността", апаратни дневници и други.
По въпроса за това от коя дата е започнала дейността по разкриване и въздействие (пречене, създаване на смущения) на свръзката на турската армия по време на Балканската война, може да се направи извод от следните запазени източници.
"Дневник на военните действия на 1-ва радиостанция" (ЦВА 1488, оп VI, ае 1). Тук буквално е записано: "Лозенград 22.Х. чуват се чужди станции. Предават с шифър. С нашата станция ние пречим на другите станции за правилното и редовно приемане. На 23.Х., също както вчера."
За прехващания на противникови донесения и пречене на работата на противниковите станции е записано - от 30.ХII.1912г. до почти края на януари 1913г. от районите на с. Кючук Татар кьой, с. Керакисъм и с. Скендер кьой. Дневникът е подписан от кап. Бошнаков, командир на радиотелеграфното отделение, който е бил в района на 1-вата р/станция.
Най-пълна представа за дейността на телеграфното отделение се добива от "Реляция за радиотелеграфното отделение през време на войната с турците и съюзниците" написана от капитан Бошнаков ( ЦВА - Ф 1488, оп.VI, ае 3). От нея ще цитирам това, което се отнася само за боевете за Одринската крепост: "Двете возими радиостанции са предадени 1-вата към 3-та армия - Лозенград, 2-рата към 2-ра армия - Мустафа паша.
На първо време свръзката не се осъществява поради голяма повреда на 2-рата станция и поради голямото разстояние. Свръзката се възстановява напълно на 12 ноември 1912г., но не се използува интензивно поради намалено доверие в надеждността и поради опасност от прехващане от противника. Поради това получават назначение да прехващат турски и други чужди депеши(съобщения). Данните се предават в щаба на съответната армия. Освен това на станциите е възложено да възпрепятстват сношението(свръзката) между турските радиотелеграфни станции Цариград - Одрин. Но мощността на нашите станции е малка и се предполага, че от позициите на които се намират (далече от Одрин) едва ли са постигнали нужния ефект.
За да бъде препятствието по ефективно върху Одринската станция е заповядано от Инспектора на инженерните войски с телеграма - 1746 от декември 1912г., станциите да се преместят в източния сектор в близост до Одрин. 1-вата станция от гр.Кешан да се премести с.Керакесъм (посочено и в дневника на станцията), а 2-рата от Мустафа паша, през с.Кемал, на главната сръбска линия.
Няколко дена след това, вследствие на указалите се добри резултати е заповядано 1-вата станция (с телеграма - 25 от Инспектора на Инженерните войски), да застане още по близо до Одрин на кота 58 9/10. Двете станции са на разстояние около 10 км от Одрин и на 20 км една от друга.
За възпрепятстване на депешите (съобщенията) получавани в Одринската станция от Цариградската, при всяко чуване действието на последната, нашите две станции се пускат едновременно, като предават цифри или извадки от вестник. При изпращане на съобщения от Одрин за Цариград те се подслушват и прихващат. По същия начин се действа и при работата на другите станции."
От "Реляцията" се вижда, че прехванатите турски радиотелеграми са само с цифров шифър. Прехващани са често и радиограми на френски и турски език, на открит текст. Последните са привеждани на български език и заедно с шифрираните се изпращат в съответните щабове.
За ефекта от работата на станциите говори, че съобщенията на турски език са повече разговори между радистите, които се оплакват, че не могат да приемат добре, поради въздействието на нашите станции.
За засилване още повече на въздействието и прихващането в с. Абалар на 6 март 1913г. се изпраща трета возима станция, а в с. Гебелер и с.Мустафа паша други две "по-малки товарни системи Telefounken".
Отчита се, че необходимия ефект не винаги се е постигал поради ставалите повреди на станциите и недостатъчната подготовка на телеграфистите. За това в "Реляцията" се казва "Независимо от това нашите станции, които са с по-малка сила от турските (нашите 4 к.с., турските 8 и 12 к.с.), не са могли да доведат възприпятствието до абсолютност и в зависимост от опитността на персонала в Одринската станция са отстранявали нашето въздействие върху им."
Всички наши станции са действали до 13 март 1913 г., превземането на Одрин.
Интерес представлява описания по-нататък ефект на въздействието на нашите станции, като тези данни са набирани от пленените турски телеграфисти, служили в Одринската станция. Ще цитирам точно източника "Станцията в Цариград имала 2 мотора 8 и 12 к.с.
С единия и другия мотор се получават вълни 600 и 1200 метра. При работа с малкия мотор и при двете вълни всякога сме им бъркали. Същото било и с големия мотор, но само при вълна 600 метра, когато се е работило на 1 200 метровата вълна, бъркането е било слабо и отстранимо. Работата с големия мотор не всякога е можело затова са действали с по-малкия мотор. Когато Одринската станция е виждала, че при работата сме им бъркали, са спирали работата за 15-20 мин. за да се отвлече вниманието ни и след това започват отново. Съобщение се е предавало от Цариград на части и с многократни повторения. Имало е случай при което съобщенията са закъснявали 3 - 4 дни."
Одринските телеграфисти се оплаквали често, че не могат да приемат телеграмите напълно и прибягват до хитрости.
Например:
- Определяли са точно часа на работа и почвали да работят без предварително повикване, като се надяват, че нашите станции докато ги чуят и се подготвят за действие съобщенията ще бъдат предадени;
- Повикването е ставало на вълна 600 метра, а предаването на съобщенията на вълна 1 200 метра, по този начин се е изгубвала работата на първата вълна, като се надяват да се мисли, че станцията в Цариград бездейства.
Интерес представлява и описаната в "Реляцията" информация за това, какво е намерено при превземането на Одрин.
На "Индъръма" се указват две еднакви за самостоятелни действия станции, за да можело, когато едната се повреди да се работи с другата.
Моторите на Одринската станция са работели с бензин или газ. Открити са 150 тенекии газ за станциите и прожекторите.
На обкръжените в Одрин офицери се е разрешавало да пращат частно къси съобщения в Цариград, но само за здравословното си състояние, но и това накрая е било забранено.
Завеждащия станцията "офицер Джават бей на 13 март преди обяд при навлизането на българските войски в крепостта, сам е счупил моторите, изпокъсал жиците на мачтите и разрушил станциите."
От тези исторически факти, доказани на базата на архивните единици в Централния военен архив гр. В.Търново, могат да се направят някои заключения и изводи:
1. В някои източници се казва, че Българската армия в боевете край Одрин, за първи път в световното военно изкуство използва създаване на преднамерени смущения за въздействие на противниковата свръзка.
Тъй като нямам, възможност да работя във военните архиви на други страни, не искам да доказвам дали това е точно така. Но едно е сигурно, че това е един от първите опити в света.
2. Радиотелеграфните станции се използуват сравнително успешно за водене на прехват, превод и обработка на разузнавателна информация, а и за масирано(чрез използуване на няколко станции) подавяне на противниковите свръзки.
3. Турските телеграфисти правят опити за радиоелектронна защита и противодействие на противниковото разузнаване.
4. Спорен е въпроса коя точно е датата за възникването на радиосмущенията в Българската армия. От апаратния дневник на 1-ва радиостанция"(ЦВА - 488, оп VI, ае 1) е видно, че на 22 октомври 1912 год. в района на Лозенград са разкривани противникови радиотелеграфни станции и е пречено на тяхната работа.
Вярна е също така, че въз основа на заповед на Инспектора на Инженерните войски (телеграма - 1746 от декември 1912 г.) станциите се преместват в заповядани райони, т.е. за първи път започва организираното използуване на смущения в нашата военна история.
Според мене обаче е правилно да се приеме, че началото на използуването на преднамерени радиосмущения е 22 ОКТОМВРИ 1912 г.
5. Във военната история с главни букви трябва да бъдат записани имената на КОМАНДИРА НА ДРУЖИНАТА МАЙОР КОНСТАНТИН СПИРИДОНОВ КУЦАРОВ, по време на войната командир на телеграфния парк на главната квартира, а също и първия командир, ръководил лично смущенията - КОМАНДИРА НА РАДИОТЕЛЕГРАФНОТО ОТДЕЛНИЕ КАПИТАН ИВАН НИКОЛОВ БОШНАКОВ, които може да се смятат за първите офицери от Електронното разузнаване и борба.
|