Възникване на ЕРБ в Българската армия

                                                                               

Възникване на електронното разузнаване и борба в Българската армия

 

 Тодор К. Петков

 

              Разглеждат се особеностите в организи­ране на свръзката по време на бойните действия около Оринската крепост по време на Балканската война 1912/13 г. и някои моменти от възникването на ра­диоразузнаването и електронното пода­вяне в Българската армия.

 

          Историята показва, че умението да се води война, а от там и въвеждане на нови прийоми и действия непознати до дадения момент са присъщи не само на големи и модерни армии, а и на по-малки. Това зависи най-вече от интелигентността на командирите и умение­то на войниците.

 

          Българската армия, нейните командири и бойци са доказвали неведнъж, в нашата многовековна история, че умеят да воюват. Те често са излизали победители не само поради своята многочисле­ност в даден момент, а и поради умението на командирите да из­ползуват нови по ефективни и непознати за противника начини за водене на войната. Ярък пример в това отношение е битката за Од­ринската крепост по време на Балканската война. В нея умението на командирите и войниците достига връх, който смайва световните военни специалисти и предизвиква респект и уважение.

 

          В тази разработка искам да акцентирам вниманието върху дей­ствията на свързочните подразделения, които освен задачите по осигуряване на свръзката, въвеждат и нови методи за противодей­ствие на противниковите войски - радиоелектронната борба.

 

           Телеграфната дружина се формира на 4 януари 1909г. в София, съгласно Указ - 107. Състои се от щаб, три роти и нестроеви взвод. С височайши указ - 2 от 1 януари 1912г. към нея се фор­мира радиотелеграфно отделение.

 

          Във връзка с мобилизацията на армията от 17 септември 1912г. дружината се развръща по военновременните щатове, мобилизира и участва във войната. Съгласно мобилизационния план тя не участва самостоятелно, а нейните подразделения са предадени към съответ­ните съединения и части.

 

          След демобилизацията на армията на 4 август 1913г. дружината отново се формира в София, като самостоятелна, от кадъра на во­енновременните подразделения.

 

        Същата на 11 септември 1915г. по случай мобилизацията във връзка с предстоящата война се формира по военновременните щатове, като включва: телеграфен парк за общата главна квартира, три те­леграфни парка за трите отделни армии, едно радиотелеграфно от­деление за общата главна квартира, по едно радиотелеграфно отде­ление за 1-ва отделна армия и конната дивизия и една допълваща полурота. На 30 септември 1915г. дружината престава да функцио­нира като отделна част. От същата дата в София се формира допъл­ваща телеграфна рота, която има за задача да обучава и подготвя млади войници за частите на армията.

 

          Дружината се формира отново като самостоятелна на 1 октомври 1918г., след Първата световна война, от кадъра на разформирова­ния телеграфен парк. Състои се от щаб две учебни роти и един не­строеви взвод. Дружината се разформирова на 21 август 1921г.

 

        Мобилизацията на Телеграфната дружина за участието и в Балканската война се обявява с телеграма - 1791 от 17 септември 1912г. от 1 Софийска дивизионна област към 12,00ч. На базата на Параграф 149 на "Наставлението за мобилизацията на армията" от 1910г. и Параграф 7 от "Упътвания по мобилизацията на частите от инженерните войски" се издава заповед - 50(от същата дата, ЦВА­Ф 1488, оп I, дело 6, стр.233) за формиране на Телеграфната дру­жина. В нея се описва новите формирования, от кой подразделения се формират и приложени списъци за долните чинове и офицерите явили се при мобилизацията и назначението на командирите (ЦВА - Ф 1488, оп I, дело 6, стр.246-248,270).

 

          Командир на дружината майор Константин Спиридонов Куцаров, роден на 29 юни 1869г. Шумен, завършва ВУ, подпручик 2.08.1891г., поручик 2.08.1894г., капитан 15.11.1900г., майор 1912г., подп. 2.08.1915г., полк. 4.10.1917г. Служил в 1-ва пион. друж., ЖП дру­жина, командир на телеграфната дружина, уволнен 5.09.1919г.

 

        Формират се 12 полуроти (по една за всяка от деветте пионерни дружини и по една за всяка от трите главни квартири), един теле­графен парк за общата главна квартира, едно радиотелеграфно от­деление и една допълваща полурота. Както споменах по горе съг­ласно мобилизационния план по време на войната 1912-1913г. дружи­ната не се формира като самостоятелна част, тъй като всичките и самостоятелни и домакински формирования са разпределени между войсковите части.

 

          Състава на радиотелеграфното отделение (сведения към 21 сеп­тември 1912г.) включва 2 возими радиостанции "Radio Elektrogui" ­4 конски сили и личен състав 100 души (45 от мирновременния щат и 55 запасни). От тях:

          - офицери - 3;

          - техник-чиновник - 1;

          - подофицери - 20 (от запаса 15);

          - войници  - 76 (от запаса 40).

          В състава на отделението се включват и 30 коня.

          Возимата радиостанция се състои от 3 коли (двуколки) - стан­ционна, машинна и материална. Личния състав ( 1-ва станция - 49, 2-ра - 51) включва:

          - 1 офицер (подпоручик);

          - 5 подофицери (телеграфисти);

          - 1 електроинженер (в случая французин);

          - 6 подофицери и редници (машиниери);

          - 34 подофицери, ефрейтори, редници - строители, конници и други.

 

          Командир на радиотелеграфното отделение е кап. Иван Николов Бошнаков (роден на 13.02.1912г. стар стил, в Сопот), според лич­ния му подпис на архивна единица ЦВА - Ф 1488, опис VI, ае 3.

 

        Началник на 2-ра радиостанция подпор. Русев (най-вероятно тази в района на Любимец (данните са от дневника на 2-ра р/ст). Конкретната информация за дейността на радиотелеграфното отделение се открива от запазените в ЦВА заповеди, заповедни книги "Реляция за дейността", апаратни дневници и други.

 

          По въпроса за това от коя дата е започнала дейността по раз­криване и въздействие (пречене, създаване на смущения) на свръзката на турската армия по време на Балканската война, може да се направи извод от следните запазени източници.

 

          "Дневник на военните действия на 1-ва радиостанция" (ЦВА ­1488, оп VI, ае 1). Тук буквално е записано: "Лозенград 22.Х. чуват се чужди станции. Предават с шифър. С нашата станция ние пречим на другите станции за правилното и редовно приемане. На 23.Х., също както вчера."

 

          За прехващания на противникови донесения и пречене на рабо­тата на противниковите станции е записано - от 30.ХII.1912г. до почти края на януари 1913г. от районите на с. Кючук Татар кьой, с. Керакисъм и с. Скендер кьой. Дневникът е подписан от кап. Бош­наков, командир на радиотелеграфното отделение, който е бил в района на 1-вата р/станция.

 

          Най-пълна представа за дейността на телеграфното отделение се добива от "Реляция за радиотелеграфното отделение през време на войната с турците и съюзниците" написана от капитан Бошнаков ( ЦВА - Ф 1488, оп.VI, ае 3). От нея ще цитирам това, което се отнася само за боевете за Одринската крепост: "Двете возими радиостанции са предадени  1-вата към 3-та армия - Лозенград, 2-рата към 2-ра армия - Мустафа паша.

 

          На първо време свръзката не се осъществява поради голяма пов­реда на 2-рата станция и поради голямото разстояние. Свръзката се възстановява напълно на 12 ноември 1912г., но не се използува интензивно поради намалено доверие в надеждността и поради опас­ност от прехващане от противника. Поради това получават назначе­ние да прехващат турски и други чужди депеши(съобщения). Данните се предават в щаба на съответната армия. Освен това на станциите е възложено да възпрепятстват сношението(свръзката) между турс­ките радиотелеграфни станции Цариград - Одрин. Но мощността на нашите станции е малка и се предполага, че от позициите на кои­то се намират (далече от Одрин) едва ли са постигнали нужния ефект.

 

          За да бъде препятствието по ефективно върху Одринската стан­ция е заповядано от Инспектора на инженерните войски с телеграма - 1746 от декември 1912г., станциите да се преместят в източния сектор в близост до Одрин. 1-вата станция от гр.Кешан да се пре­мести  с.Керакесъм (посочено и в дневника на станцията), а 2-рата от Мустафа паша, през с.Кемал, на главната сръбска линия.

 

          Няколко дена след това, вследствие на указалите се добри ре­зултати е заповядано 1-вата станция (с телеграма - 25 от Инспек­тора на Инженерните войски), да застане още по близо до Одрин на кота 58 9/10. Двете станции са на разстояние около 10 км от Од­рин и на 20 км една от друга.

 

          За възпрепятстване на депешите (съобщенията) получавани в Одринската станция от Цариградската, при всяко чуване действие­то на последната, нашите две станции се пускат едновременно, ка­то предават цифри или извадки от вестник. При изпращане на съоб­щения от Одрин за Цариград те се подслушват и прихващат. По съ­щия начин се действа и при работата на другите станции."

 

          От "Реляцията" се вижда, че прехванатите турски радиотелег­рами са само с цифров шифър. Прехващани са често и радиограми на френски и турски език, на открит текст. Последните са привеждани на български език и заедно с шифрираните се изпращат в съответ­ните щабове.

 

          За ефекта от работата на станциите говори, че съобщенията на турски език са повече разговори между радистите, които се оплак­ват, че не могат да приемат добре, поради въздействието на наши­те станции.

 

           За засилване още повече на въздействието и прихващането в с. Абалар на 6 март 1913г. се изпраща трета возима станция, а в с. Гебелер и с.Мустафа паша други две "по-малки товарни системи Telefounken".

 

          Отчита се, че необходимия ефект не винаги се е постигал по­ради ставалите повреди на станциите и недостатъчната подготовка на телеграфистите. За това в "Реляцията" се казва "Независимо от това нашите станции, които са с по-малка сила от турските (наши­те 4 к.с., турските 8 и 12 к.с.), не са могли да доведат възпри­пятствието до абсолютност и в зависимост от опитността на персо­нала в Одринската станция са отстранявали нашето въздействие върху им."

 

          Всички наши станции са действали до 13 март 1913 г., превзе­мането на Одрин.

 

          Интерес представлява описания по-нататък ефект на въздейст­вието на нашите станции, като тези данни са набирани от пленени­те турски телеграфисти, служили в Одринската станция. Ще цитирам точно източника "Станцията в Цариград имала 2 мотора 8 и 12 к.с.

 

          С единия и другия мотор се получават вълни 600 и 1200 метра. При работа с малкия мотор и при двете вълни всякога сме им бъркали. Същото било и с големия мотор, но само при вълна 600 метра, ко­гато се е работило на 1 200 метровата вълна, бъркането е било слабо и отстранимо. Работата с големия мотор не всякога е можело затова са действали с по-малкия мотор. Когато Одринската станция е виждала, че при работата сме им бъркали, са спирали работата за 15-20 мин. за да се отвлече вниманието ни и след това започ­ват отново. Съобщение се е предавало от Цариград на части и с многократни повторения. Имало е случай при което съобщенията са закъснявали 3 - 4 дни."

 

          Одринските телеграфисти се оплаквали често, че не могат да приемат телеграмите напълно и прибягват до хитрости.

 

            Например:

        - Определяли са точно часа на работа и почвали да работят без предварително повикване, като се надяват, че нашите станции докато ги чуят и се подготвят за действие съобщенията ще бъдат предадени;

          - Повикването е ставало на вълна 600 метра, а предаването на съобщенията на вълна 1 200 метра, по този начин се е изгубвала работата на първата вълна, като се надяват да се мисли, че стан­цията в Цариград бездейства.

 

 

        Интерес представлява и описаната в "Реляцията" информация за това, какво е намерено при превземането на Одрин.

          На "Индъръма" се указват две еднакви за самостоятелни дей­ствия станции, за да можело, когато едната се повреди да се ра­боти с другата.

 

          Моторите на Одринската станция са работели с бензин или газ. Открити са 150 тенекии газ за станциите и прожекторите.

 

          На обкръжените в Одрин офицери се е разрешавало да пращат частно къси съобщения в Цариград, но само за здравословното си състояние, но и това накрая е било забранено.

 

          Завеждащия станцията "офицер Джават бей на 13 март преди об­яд при навлизането на българските войски в крепостта, сам е счу­пил моторите, изпокъсал жиците на мачтите и разрушил станциите."

 

        От тези исторически факти, доказани на базата на архивните единици в Централния военен архив гр. В.Търново, могат да се нап­равят някои заключения и изводи:

 

          1. В някои източници се казва, че Българската армия в боеве­те край Одрин, за първи път в световното военно изкуство изпол­зва създаване на преднамерени смущения за въздействие на против­никовата свръзка.

 

          Тъй като нямам, възможност да работя във военните архиви на други страни, не искам да доказвам дали това е точно така. Но едно е сигурно, че това е един от първите опити в света.

 

          2. Радиотелеграфните станции се използуват сравнително ус­пешно за водене на прехват, превод и обработка на разузнавателна информация, а и за масирано(чрез използуване на няколко станции) подавяне на противниковите свръзки.

 

          3. Турските телеграфисти правят опити за радиоелектронна за­щита и противодействие на противниковото разузнаване.

 

          4. Спорен е въпроса коя точно е датата за възникването на радиосмущенията в Българската армия. От апаратния дневник на 1-ва радиостанция"(ЦВА - 488, оп VI, ае 1) е видно, че на 22 ок­томври 1912 год. в района на Лозенград са разкривани противнико­ви радиотелеграфни станции и е пречено на тяхната работа.

 

          Вярна е също така, че въз основа на заповед на Инспектора на Инженерните войски (телеграма - 1746 от декември 1912 г.) станции­те се преместват в заповядани райони, т.е. за първи път започва организираното използуване на смущения в нашата военна история.

 

           Според мене обаче е правилно да се приеме, че началото на използуването на преднамерени радиосмущения е 22 ОКТОМВРИ 1912 г.

 

          5. Във военната история с главни букви трябва да бъдат записани имената на КОМАНДИРА НА ДРУЖИНАТА МАЙОР КОНСТАНТИН СПИРИДО­НОВ КУЦАРОВ, по време на войната командир на телеграфния парк на главната квартира, а също и първия командир, ръководил лично сму­щенията - КОМАНДИРА НА РАДИОТЕЛЕГРАФНОТО ОТДЕЛНИЕ КАПИТАН ИВАН НИКОЛОВ БОШНАКОВ, които може да се смятат за първите офицери от Електронното разузнаване и борба.

 
  Литература:

         1. ЦВА, Ф 1488, опис VI, ае 3 ( Реляция за радиотелеграфното отделение през време на войната с турците и съюзниците );

         2. ЦВА, Ф 1488, опис VI, ае 1 ( Дненик на военните действия на 1-ва радиостанция);

         3. ЦВА, Ф 1488, опис I, ае 9 ( Заповедна книга "Телеграфна дружина")

         4. ЦВА, Ф 40, опис II, ае 127, 200, 209, 218 ( II армия -

  Оперативен бюлетин )

         5. "Офицерски корпус в България" - т.3 и 4

         6. ЦВА, Ф 1488, опис VII, ае 1

 





{START_COUNTER}